Хората с деменция виждат света по различен начин – заради промяната в тяхното възприятие. Те не могат да осъзнаят правилно всяка една ситуация, затова и често се наблюдава поведение, което излиза от рамкита на нормалното. Затова е важно да знаем как можем да се справим с такова поведение, ако имаме близък с деменция. Едно е вярно всички хора (включително и тези с деменция) имат нужда от усещането, че са полезни в нещо. Загубата на способностите обикновено е много болезнена.
Затова е добре да им се дават задачи, с които те все още може да се справят за да се чувстват ангажирани. Също така, трябва да се проявява съпричастност в ситуациите, в които не могат да се справят сами, но трябва да се внимава да не им се нахлува в „личното пространство“. Ако засегнатото лице отказва да се включи в някакви дейности може да се изчака и направи нов опит по-късно. По този начин се намаля съпротивата и се запазва тяхното усещане за независимост, което дори да и в това състояние те силно ценят.
Следване: следват друг човек от стая в стая, страхувайки се да ги изтърват от поглед
Скитане/бягство: напускане на техния дом пеша или в превозно средство без да осъзнават накъде са тръгнали
Невъздържани действия и език: загуба на социални задръжки, водеща до грубо или невъзпитано поведение, понякога сексуално неподходящи
Промени в следобедните часове: стават по-тревожни, възбудени или объркващи в късните часове следобед или вечер.
Искат да се приберат у дома: изразяване на желанието да се приберат у дома…..понякога дори когато те са у дома.
Сълзливост: непрекъснат плач за нещо от миналото или някаква истинска или погрешно възприета несправедливост
Нощно събуждане: неспособност да заспиват навреме и да стават навреме, често се събуждат посред нощ, за да се облекат и да отидат на работа.
Възбуда: тревожност, раздразнителност и нервност без видима причина
Неспокойствие: невъзможност да седят спокойно и да се отпуснат, често водеща до изтощение
Повтарящи се шумове: издаване на странен звук или шум отново и отново
Заблуди, водещи до подозрения и обвинения: параноя и погрешно възприемане на идеи (т.е. други искат да ги получат или откраднат от тях, или съпруга/та им изневерява)
Халюцинации: виждане, чуване, вкус или мирис на неща, които всъщност не се случват – понякога приятно, понякога плашещо
Обсесии: обсебване по предмети, рутинни процедури или храна
Да говорят с огледалото: да говорят със собственото си отражение в огледалото, сякаш е друг човек
Спор или гняв: гняв и разстройство поради грешно възприета идея
Некооперативност при личните грижи и хигиена: отказ от сътрудничество, най-често при къпане, поради страх или объркване относно това, което се случва с тях, или мислейки, че вече са се изкъпали
Детско поведение: връщане към детството както в изразяване и интонация на гласа, така и в действията, отиване назад във времето, докато деменцията прогресира
Събличане на обществени места: премахване на дрехите поради объркване, горещина или чувство за ограниченост
Заклещване: физически заседнал в килер или стая, след като е влязъл там и не може да разбера как да се измъкне
Повреда на домакински инструменти или оборудване: опит за използване или поправка на оборудване, което те не помнят как работи, което води до повреда или опасност
Инконтиненция и ходене до тоалетна на неподходящи места: загуба на способност за контролиране на червата и пикочния мехур, както загуба на паметта как да се използва тоалетната или разпознаване къде е тя
СТЪПКА 1 – необходима ли е намеса?
Някои поведения са досадни и дразнещи, НО не са наистина вредни, като цяло. Понякога това поведение дава на човека с деменция нещо за правене и ги кара да се чувстват полезни и ангажирани. Ако случаят е такъв, намесата не винаги е необходима. (пример: изваждане на всички дрехи от килер, пренареждане на книги, почистване вкъщи). Тези дейности са полезни за тях, защото по този начин те изразяват себе си и навиците си, които са имали преди да се развие деменцията. Насърчавайте ги да правят дейности, но трябва да има добра преценка кои от тях могат да прерастнат в проблем за тяхната безопасност или околните.
Някои поведения компрометират безопасността, здравето или достойнството на лицето с деменция или другите хора в заобикалящата среда. Тези поведения изискват интервенция. (пример: удряне на други, уриниране на пода, сваляне на дрехи). Тук вече не може да се остане настрана, а е необходимо, знание за човека (описахме част от тях в минали теми), както и идея как да се подходи. Трябва внимателно да се наблюдава поведението на човек, за да може да се прецени кое може наше действие спрямо тях може да проработи и кое не.
Хората с деменция могат да бъдат много чувствителни и силно повлияни от това, което се случва в тяхната среда. Познаването и разбирането на това дава на болногледачите предимство. Огледайде къде се намират, оценете кое е нещото, което може да ги дразни.
Какво може да им окаже влияние в момента?
Спечелете предимство!
1. Разсейване – (пренасочване на вниманието) това е най-важната стратегия, която трябва да усвоите, когато се грижите за човек с деменция. Отвличането на вниманието се възползва от загубата на краткосрочната памет.
2. Нежно насочване – в много случаи, когато е необходимо човека с деменция да свърши някаква задача и ако вие го попитате дали иска да отидете заедно до магазина например, отговорът ще бъде „НЕ“. В тези случаи е по-добре да НЕ ИСКАТЕ, а да НАПЪТСТВАТЕ ВНИМАТЕЛНО.
3. Терапевтична “бяла лъжа”- Допустимо е болногледачите да кажат на човек с деменция „малки бели лъжи“, които да запазят чувствата на техния любим човек. Може да се наложи хората, които се грижат тях, да разкажат на дементните малко измислици, за да ги предпазят, да успокоят страховете им, да не наранят чувствата им или да не причинят емоционална болка.
4. Валидиране – това е техника, при която се вслушваме с искрена съпричастност към вярванията и чувствата на човека с деменция, след което устно изразяваме нашето разбиране чрез използване на подобни думи, тон и сила на звука, обратно към човека. След това валидирането отива една стъпка напред.
5. Успокоение- Човек с деменция живее в свят на объркване. Те живеят на потъващ кораб и техният болногледач е техният спасител. Те се хващат за този спасителен пояс в опит да почувстват в безопасност. Те се нуждаят от постоянно успокоение с думи. Различното поведение е просто израз на тази нужда от невъзможност да се чувстват уверени и спокойни.
6. Подход на най-добър приятел – Този подход е много ефективна стратегия за спиране или намеса в дадено поведение. Обгрижващият просто назовава името на лицето и се държи така, сякаш то е изключително щастливо и радостно да види своя отдавна изгубен приятел.
7. Превенция – Лицето с деменция често се задейства от това, което вижда в заобикалящата го среда, което води до поведение или действие. Лицата, полагащи грижи, трябва постоянно да оценяват средата за отключващи фактори и да ги премахват, когато е необходимо.
8. Опростяване – Човек с деменция може да се разочарова от задачи, които са твърде сложни, което води до гняв, депресия и смущение. Те често са наясно с това, че някога са били в състояние да направят нещо и страхът и гнева от загубата на тази способност може да ги накара да се претоварят.
9. Отдалечаване – Ако всички стратегии не работят – отдалечете се за малко и опитайте по-късно. По-късно може да бъде след 5 минути, един час, или на следващия ден. Краткосрочната загуба на памет е предимство в тези моменти! Това не е провал. Това е само част от предизвикателството за справяне с деменцията.
Ако имате въпроси или желаете да ни посетите, моля попълнете формата за контакт или ни се обадете.
Делнични дни: 08:00 – 20:00
Събота и неделя: 09:00 – 13:00
© Copyright 2018 – 2023 | Serdika Residence by NewGen | All Rights Reserved