Болестта на Алцхаймер е най-честата форма на деменция и представлява прогресивно невродегенеративно заболяване, което засяга паметта, мисленето и поведението. С напредването на възрастта рискът от развитие на това състояние се увеличава, а със застаряващото население на света все повече семейства се сблъскват с въпроса: дали някой наш близък човек показва първите признаци на Алцхаймер? Един от най-важните аспекти на борбата със заболяването е навременната и точна диагностика, която позволява по-добро планиране на грижите, адаптиране на средата и в някои случаи – забавяне на прогресията на симптомите.
Диагностицирането на болестта на Алцхаймер не се извършва чрез един-единствен тест. Това е процес, съставен от няколко етапа, при който лекарите използват комбинация от прегледи, изследвания, разговори с пациента и неговите близки. Целта е да се установи дали симптомите се дължат на Алцхаймер, на друга форма на деменция или на друго медицинско състояние, което имитира деменция, но може да бъде лекувано.
Първата стъпка обикновено е разговор със семейния лекар. Важно е да се опишат много точно промените, които са настъпили – дали има забравяне на скорошни събития, трудности при намиране на думи, промени в настроението или поведението, объркване в познати ситуации или трудности при извършване на ежедневни задачи. Колкото по-детайлна е информацията, толкова по-точна ще бъде оценката.
След този етап, пациентът обикновено се насочва към невролог или психиатър, които са специалисти в оценката на когнитивното здраве. Те извършват поредица от когнитивни тестове, чрез които се проверяват паметта, вниманието, ориентацията, езиковите умения, способността за планиране и логическо мислене. Един от най-често използваните тестове е Mini-Mental State Examination (MMSE), който дава обща представа за степента на когнитивно увреждане. Съществуват и по-детайлни тестове като MoCA (Montreal Cognitive Assessment), който е по-чувствителен при откриване на ранни форми на деменция.
Важно е да се изключат други възможни причини за симптомите. Затова се правят кръвни изследвания за дефицит на витамини (особено B12), проблеми с щитовидната жлеза, чернодробна и бъбречна функция, инфекциозни заболявания или други метаболитни нарушения. Депресията, например, често може да имитира деменция – състояние, познато като псевдодеменция. Затова психичното здраве също трябва да бъде оценено внимателно.
Съвременната диагностика все по-често включва методи като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или компютърна томография (КТ), които помагат да се визуализират промените в структурата на мозъка. При болестта на Алцхаймер често се наблюдава атрофия (свиване) на определени зони, най-често хипокампуса – област, ключова за паметта. Това обаче не е специфично само за Алцхаймер, затова тези изследвания се използват в комбинация с останалите данни.
Нови технологии и биомаркери също навлизат в практиката. В някои случаи може да се изследва цереброспинална течност (ликвор) чрез лумбална пункция, за да се установят специфични протеини, свързани с болестта – като бета-амилоид и тау протеини. Това дава по-голяма сигурност при диагнозата, особено в ранните стадии.
Семейната история и генетичната предразположеност също играят роля. При хора с фамилна анамнеза за Алцхаймер може да се обмисли генетично изследване, особено в случаи на по-ранна поява на симптоми. Но е важно да се подчертае, че наличието на генетичен риск не означава задължително развитие на болестта, а само повишена вероятност.
Важен елемент от диагностичния процес е включването на близки хора, които могат да дадат допълнителна информация за поведението и навиците на пациента, която самият той може да не осъзнава или да омаловажава. Лекарите често задават въпроси и на тях, за да добият по-пълна картина.
Диагнозата болест на Алцхаймер никога не се поставя леко. Тя се основава на съвкупност от медицинска история, наблюдения, тестове и изключване на други възможни състояния. Затова, ако забележите промени в паметта или поведението – у себе си или у близък човек – потърсете помощ. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова повече възможности има за адекватна подкрепа, планиране и забавяне на прогреса на заболяването.
В днешно време Алцхаймер остава предизвикателство, но ранната диагностика е нашето най-силно оръжие срещу него. Тя не променя само диагнозата – променя и начина, по който живеем с нея. В нашия старчески дом за хора с деменция се грижим за нашите пациенти с това заболяване и определено можем да кажем, че когато човек, който страда от това, се чувства добре сред хора, които го разбират и които се грижат за него. И определено има полза от гледна точка на прогресия.