Решението близък човек да бъде настанен в дом за възрастни, е трудно. Обикновено до него се стига след дълъг период, в който семейството се опитва да организира грижите у дома – разпределя посещения между роднините, търси човек за помощ, променя работния си график и постоянно се притеснява дали всичко е наред, когато възрастният човек остане сам.
Тогава неизбежно възниква въпросът: заслужава ли си частният дом за възрастни и какво всъщност получава човек срещу месечната цена за престой?
Отговорът не трябва да започва от това дали частният дом за възрастни е по-добър от грижата вкъщи. Има възрастни хора, които могат да живеят самостоятелно години наред с минимална помощ. При други обаче настъпва момент, в който ежедневните нужди стават твърде много, за да бъдат покривани от семейството.
Кога животът у дома започва да става труден?
Първите сигнали невинаги са драматични. Човек започва да пропуска лекарства, забравя включен уред, не се храни редовно или все по-рядко излиза навън. Ако има случай на падане – след това може да започне да се страхува да ходи сам. При проблеми с паметта близките забелязват объркване, промени в поведението или затруднения с дейности, които преди са били напълно рутинни.
Постепенно семейството започва да организира все по-голяма част от ежедневието.
При ограничена подвижност, помощ може да бъде необходима при ставане, къпане, обличане, хранене и използване на тоалетна. Това вече не е въпрос само на компания или помощ при пазаруването, а на постоянна грижа.
Особено трудно става при деменция. Човек може физически да изглежда самостоятелен, но да не е безопасно да остава без наблюдение. Именно тогава семействата често разбират колко трудно е да осигурят непрекъсната грижа в домашни условия.
В подобни ситуации основното предимство на един добър частен дом за възрастни е не толкова самото настаняване, колкото добре организираната среда.
Това включва ежедневна помощ, хранене, наблюдение на състоянието, съдействие при личната хигиена и възможност някой да реагира, ако възникне проблем. За човек, който живее сам, дори обикновено падане може да се превърне в сериозна ситуация, ако няма кой да го забележи навреме.
Но безопасността е само едната страна.
Самотата е друг проблем, който често остава на заден план. Възрастен човек може да живее в собственото си жилище и формално да има всичко необходимо, но да прекарва почти целия ден сам. Децата са на работа, внуците са на училище, приятелският кръг постепенно намалява, а излизането навън става все по-трудно.
В частния старчески дом ежедневието може да включва разговори, разходки, занимания, физическа активност и контакт с други хора. Това не означава, че всеки трябва да участва във всичко. По-важното е човекът да има възможност за социален живот, вместо единствената му компания през по-голямата част от деня да бъде телевизорът.
Какво всъщност трябва да оценяваме при избора на старчески дом?
Цената естествено има значение, но сравнението между месечната такса и безплатното живеене вкъщи може да бъде подвеждащо.
Домашната грижа също има цена. Може да са необходими помощник, медицински грижи, приготвяне на храна, транспорт за прегледи, адаптиране на жилището и други разходи. Към тях трябва да добавим времето, което близките отделят ежедневно, както и възможността някой от тях да намали работното си време или да прекъсне работа, за да се грижи за родителя си.
Затова по-разумният въпрос е какво ниво на грижа е необходимо и кой вариант може да го осигури.
При избора на частен старчески дом красивата стая и модерният интериор са приятни, но не трябва да бъдат водещият критерий. Много по-важно е кой и как се грижи за хората.
Добре е семейството да се поинтересува какво включва ежедневната грижа, какви специалити има там, как се процедира при влошаване на здравословното състояние и как се подпомагат хората с ограничена подвижност. Ако близкият има деменция, трябва да се провери дали средата и грижата са подходящи за неговите специфични потребности.
Храненето, хигиената, безопасността и социалните дейности също заслужават внимание. Не по-малко важен е начинът, по който персоналът разговаря с хората. Достойнството и личният избор не изчезват с възрастта или с появата на заболяване.
Добра идея е домът да бъде посетен предварително. Не гледайте само стаите, които ви показват. Обърнете внимание на общата атмосфера. Как изглеждат хората, които вече живеят там? Има ли активност през деня? Как персоналът общува с тях? Чисто ли е? Има ли подходящи пространства за разходка и срещи с близките?
И задавайте конкретни въпроси.
Какво точно включва месечната цена? Има ли допълнително заплащане при повишаване на необходимостта от грижи? Какво се случва при падане или внезапно неразположение? Как се организира приемът на лекарства? Може ли семейството да посещава свободно своя близък?
Тези отговори казват много повече от рекламната брошура.
И все пак остава най-трудният въпрос – дали възрастният човек ще се чувства добре извън собствения си дом.
Няма универсален отговор. Преместването е сериозна промяна и периодът на адаптация може да бъде труден. Затова, когато състоянието позволява, възрастният човек е добре да участва в избора. Да види мястото, да зададе собствените си въпроси и да изрази предпочитанията си.
Настаняването в частен дом не трябва да означава оттегляне на семейството от живота на близкия човек. Напротив – когато ежедневната физическа грижа вече е налице, посещенията могат да бъдат време за разговор, разходка и близост, вместо всяка среща да преминава в лекарства, пазаруване, чистене и решаване на поредния битов проблем.
Тогава отговорът на въпроса Заслужава ли си?, става много индивидуален.
Ако човекът е самостоятелен, чувства се добре вкъщи и има достатъчно подкрепа, преместването може изобщо да не е необходимо. Но когато самотата, здравословните проблеми, деменцията или загубата на самостоятелност правят живота у дома несигурен, добре подбраният частен дом за възрастни може да бъде разумна следваща стъпка.
Тук не става дума просто за избор на място за живеене. Става дума за това къде човекът може да получава необходимата грижа, да бъде в безопасност и едновременно с това да запази възможно най-много от своята самостоятелност, социален живот и достойнство.
