Често се случва да забравим някои дребни неща – къде са ключовете, дали изключих ютията и подобни. Такива моменти се случват на всички и често са резултат от стрес или умора. Но когато „дребните неща“ се повтарят често и започнат да влияят на ежедневието, може би става въпрос за нещо по-сериозно – като начални признаци на деменция.
Деменцията не е болест сама по себе си, а съвкупност от симптоми, причинени от различни състояния, засягащи мозъка. Най-често срещаната форма е болестта на Алцхаймер, но има и съдова деменция, деменция с телца на Леви, фронтотемпорална деменция и други. Общото между тях е, че прогресивно влошават паметта, мисленето, комуникацията и способността за справяне с ежедневните дейности.
Разпознаването на първите сигнали е от решаващо значение. Колкото по-рано се постави диагноза, толкова по-големи са шансовете за забавяне на прогреса на заболяването и за запазване на качеството на живот.
Най-честият и най-известен ранен симптом е загубата на краткосрочна памет. Хората започват да забравят неща, които са се случили преди минути или часове, но могат да си спомнят ясно събития от миналото. Те могат да задават един и същ въпрос многократно, защото не помнят, че вече са го направили.
Друг важен признак е затрудненото изпълнение на познати задачи. Дейности като приготвяне на кафе, управление на финансите или дори обличане могат да се окажат предизвикателство. Това не е обикновена разсеяност, а объркване, което създава напрежение у човека и неговите близки.
Промени в езика и комуникацията също са чести. Човек може да забравя прости думи, да използва неподходящи синоними или да се губи в средата на изречението. Понякога разговорът става труден, защото липсват думите, необходими за изразяване на мисълта.
Друг ясен сигнал е дезориентацията във време и пространство. Хората с ранна деменция може да се загубят в позната обстановка, да не знаят кой ден от седмицата е или да не разпознават сезоните. Те могат да се окажат на неподходящо място без да знаят как са стигнали там.
Често се появяват и промени в настроението. Човек може да стане раздразнителен, тревожен, подозрителен или апатичен. Социалната изолация също е тревожен сигнал – избягване на срещи, разговори и дейности, които преди са били приятни.
Има и симптоми, които често се пренебрегват – затруднена преценка или необичайно поведение, като непремерени покупки, неадекватни реакции в различни ситуации или липса на хигиенни навици. Всички те са част от широкия спектър на когнитивния упадък, който деменцията причинява.
Важно е да подчертаем, че не всеки човек с някои от тези симптоми непременно страда от деменция. Има редица други състояния – като депресия, хормонален дисбаланс, дефицит на витамини или реакции към лекарства – които могат да причинят подобни симптоми. Именно затова е от решаващо значение да се потърси лекарска помощ навреме.
Ранната диагностика се извършва чрез комбинация от неврологични прегледи, тестове за памет и концентрация, образна диагностика и лабораторни изследвания. В последните години се използват и скали за оценка на когнитивния статус, които позволяват по-точно проследяване на заболяването.
В България вече съществуват рехабилитационни центрове, а също и домове за възрастни, които предлагат специализирана терапия за хора с деменция. Подходите включват когнитивни упражнения, социална стимулация, двигателна активност и работа със семейството. Целта не е просто удължаване на живота, а подобряване на неговото качество – с уважение, грижа и внимание към индивидуалните нужди.
Близките на хора с деменция също имат нужда от подкрепа и информация. Заболяването променя не само пациента, но и цялото семейство. Подкрепата от медицински екип, включващ лекари, психолози, рехабилитатори и социални работници, е ключова за справяне със ситуацията.
Деменцията е предизвикателство, но не е присъда. С навременна намеса, правилна грижа и подходяща рехабилитация, човек може да води сравнително нормален начин на живот. Не подценявайте сигналите – дори и най-дребните. Защото здравето на ума започва с внимание към детайла.
