Да подадеш ръка не е трудно. Да бъде приета – понякога е. Особено когато става въпрос за нашите родители, хората, които са били опора, авторитет, сила. С времето ролите се променят и децата стават тези, които помагат. Но за много възрастни приемането на помощ се усеща като загуба на независимост. А независимостта е последното, с което човек иска да се раздели. Затова въпросът не е дали да помогнем, а как да го направим така, че родителят да не се почувства слаб, безполезен или зависим.
Първата стъпка е осъзнаването. Възрастният човек не отказва помощ, защото не я оценява – отказва я, защото вътрешно води битка. Спомените за годините, в които е бил силен, трудолюбив и самостоятелен, стоят дълбоко и ярко. Една молба за подкрепа може да звучи като признание за слабост. Но истината е друга – приемането на помощ е проява на зрялост, доверие и смелост. Когато подходът ни бъде внимателен, когато покажем, че подкрепата не отнема достойнството, а го пази, тогава настъпва промяна.
Комуникацията и начинът, по който общуваме, са важни. Важно е възрастният човек да усеща, че участва във взимането на решение и че не е напълно зависим. Малките езикови нюанси са ключове, които отварят затворени врати. Подкрепата не трябва да изглежда като контрол, а като партньорство.
Полезна стратегия е да включваме родителя в решенията. Когато питаме, а не просто действаме, човек се чувства ценен и уважаван. Възрастният родител трябва да запази усещането, че управлява своя живот, дори когато получава подкрепа.
Един от най-трудните моменти е когато виждаме, че любим човек има нужда от по-голяма грижа – за дома, за личните дейности, за здравето. Важно е да не поставяме помощта като доказателство за слабост, а като начин за по-добро качество на живот. Понякога помощта се приема по-лесно, когато е представена като жест на любов, а не като необходимост.
Важен е и образът на помощта. Ако тя се представя като ограничение, ще бъде посрещната с отхвърляне. Но ако се подчертае свободата, която създава – повече енергия, по-малко тревога, по-високо качество на живота – тогава помощта се превръща в ресурс, а не в товар. Не забравяйте да акцентирате върху силните страни на родителя. На опита, на мъдростта, на преживяното. Помощта не е изземване на ролята, а продължение на отношенията, които вече съществуват.
Понякога грижата за възрастни изисква още едно ниво – професионална подкрепа. В момента, в който нуждите на родителя станат ежедневни и постоянни, а семейството не може да отговори на тях, решението за специализирана грижа не е признак за това, че се отказваме от нашия близък. То е избор, направен от любов. Дом за възрастни хора Сердика предлага среда, в която подкрепата не отнема независимостта, а я запазва в друга форма. Подходът към възрастния човек е с уважение, разбиране и внимание към личността. Атмосферата е спокойна, безопасна и човешка. Там родителят може да получи помощ без да се чувства слаб, а близките – да имат увереност, че любимият човек живее достойно.



