Стареенето е естествен процес – неизбежен и универсален. Но как ще го изживеем, зависи от редица фактори, които далеч не се ограничават само до здравословното състояние. В последните години все по-често се говори за така нареченото „активно стареене“. Терминът звучи вдъхновяващо, но какво всъщност означава и защо е толкова ключов за качеството на живот в напреднала възраст?
„Активно стареене“ не означава задължително джогинг в парка на 80 или катерене по планини след пенсиониране. То по-скоро e цялостен подход към живота, при който се насърчава социална ангажираност, физическа активност, ментално здраве и самостоятелност в ежедневните дейности. Световната здравна организация (СЗО) определя активното стареене като процес, който позволява на хората да реализират своя потенциал за физическо, социално и психическо благополучие през целия си живот и да участват в обществото според нуждите, желанията и възможностите си, при същевременно осигурена защита и грижа.
В основата на активното стареене стои идеята, че възрастните хора не са просто пасивни получатели на грижи. Те са личности с натрупан опит, знания и възможности, които могат да продължат да бъдат активна и смислена част от обществото. Това включва участие в социални дейности, ангажираност със семейството, доброволчество, хоби, културен живот, както и водене на независим живот в максимална степен.
Физическата активност играе основна роля в процеса на активно стареене. Не е нужно да бъде интензивна – дори редовните разходки, упражнения за раздвижване и леки занимания като градинарство могат значително да подобрят мобилността, да намалят риска от падания, да поддържат мускулната сила и да предпазят от хронични заболявания. Но активното стареене не е само движение – това е състояние на ума.
Психическото здраве също е от изключително значение. Стимулирането на мозъка чрез четене, разговори, игри, обучение или музика има доказан положителен ефект върху когнитивните способности. Усещането за смисъл и принадлежност може да намали риска от депресия, тревожност и изолация – често срещани състояния в напреднала възраст, особено при хора, които са останали сами или са ограничени физически.
Социалните връзки и общуването са също така основополагащи за активното стареене. Приятелствата, семейството и възможността за срещи с други хора изграждат чувството за принадлежност. Участието в групови занимания, събития и разговорите в ежедневна среда, създават усещане за ритъм и нормалност. В добре организираните старчески домове социалната ангажираност не е просто препоръка – тя е част от ежедневната структура.
Храненето, сънят и грижата за здравето също не бива да се пренебрегват. Здравословната диета, адаптирана към индивидуалните нужди, редовните профилактични прегледи и персонализираните терапии са съществени елементи от активното стареене. Подходът тук е цялостен.
Много е важно и как обществото възприема възрастните хора. Активното стареене не може да се реализира пълноценно, ако липсва уважение и приемственост между поколенията. Преодоляването на възрастовата дискриминация, създаването на адаптирана среда и политики, които насърчават независимостта и достойнството, са част от по-широкия контекст.
Домовете за възрастни хора могат да бъдат ключов фактор в реализирането на активното стареене. Когато такива институции осигуряват безопасна, адаптирана среда, в която се насърчават физическите занимания, културните активности и личните инициативи, възрастните се чувстват значими, ангажирани и подкрепени. В такива условия старостта се превръща не в „край“, а в естествено продължение на активен и достоен живот.
Активното стареене е не просто концепция, а начин на мислене и живот. То включва грижа, но и свобода, структура, но и индивидуалност. Когато възрастните хора имат възможност да се движат, да мислят, да общуват и да бъдат чути – те не просто остаряват, а живеят.
Резиденция Сердика предлага различни активности за своите резиденти.
За по-голямо удобство освен в София, ние от Резиденция Сердика открихме още няколко филиала:
