Когато говорим за деменция, обикновено първо се сещаме за загубата на памет, объркването и трудностите в общуването. С напредването на състоянието обаче промените могат да засегнат и движението. Ходенето става по-несигурно, равновесието се влошава, ежедневните действия изискват все повече помощ, а намалената активност постепенно води до загуба на мускулна сила.
Именно тук рехабилитацията при възрастни хора с деменция има важна роля. Нейната цел не е да лекува самата деменция, а да подпомогне човека да запази възможно най-дълго своите двигателни способности, самостоятелност и да се справя доколкото е възможно в ежедневието.
Защо движението е толкова важно при деменция?Човек с деменция невинаги разбира защо трябва да прави определено упражнение, също, не винаги успява да следва сложни инструкции. Това обаче не означава, че физическата активност губи смисъл. Напротив – редовното движение е важна част от грижата, а международните препоръки подкрепят включването на физическа активност при хората с деменция.
С напредването на възрастта мускулната сила естествено намалява, а продължителното обездвижване ускорява този процес. Ако човек прекарва все повече време седнал или легнал, постепенно дори ставането от стол може да стане трудно.
Затова рехабилитацията често започва не със сериозни упражнения, а с обикновени движения от ежедневието.
Ставане и сядане на стол, кратко ходене, преместване от леглото, повдигане на ръцете, достигане до предмет или упражнения за равновесие – подобни движения могат да бъдат част от програмата. При по-сериозни двигателни ограничения могат да се използват пасивни упражнения.
Това има практическа цел. Ако човек успява сам да се изправи, да направи няколко крачки или да участва в обличането и храненето си, той запазва част от своята независимост.
Рехабилитацията трябва да се адаптира към човека. При деменция стандартният подход невинаги работи. Упражненията и инструкциите трябва да бъдат индивидуални. Подходът също, тъй като някои хора разбират нещата по различен начин. Затова упражненията трябва да бъдат съобразени не само с физическите възможности, но и с когнитивното състояние.
Обикновено помагат кратките и ясни инструкции, демонстрацията на движението и повтарящата се последователност. Познатите действия често са по-лесни от новите задачи. Разходката например може да бъде много по-естествена и приятна форма на двигателна активност от изпълнението на сложна серия упражнения.
В дом за стари хора с деменция Бургас Сердика, при грижата за хора с деменция се поставя акцент върху организираното ежедневие, занимателните дейности и активностите за поддържане на фината моторика. В различните бази се организират групова гимнастика, разходки, танцови и други занимания, а според потребностите може да бъде включена и персонална рехабилитационна програма.
Това е важно, защото физическата активност не е задължително да изглежда като класическа тренировка. Танцуването на позната музика, разходката в двора или занимание, при което човек използва ръцете си, също могат да насърчават движението.
При някои хора с деменция, към когнитивните нарушения се добавят и други заболявания – артроза, последствия от инсулт, счупване, операция или продължително залежаване. В тези случаи рехабилитационната програма трябва да отчита всички тези фактори.
Особено внимание трябва да се обърне върху рискът от падания. Нарушената преценка, проблемите с ориентацията, мускулната слабост и нестабилното ходене могат да се комбинират. Затова целта не е просто човекът да се движи повече, а да го прави възможно най-безопасно.
Малките успехи имат голямо значение. При възрастен човек с напреднала деменция целта на рехабилитацията невинаги е значително подобрение на физическите възможности. Понякога успех означава да бъде запазено това, което човекът все още може.
Да продължи да става от стола с малко помощ. Да измине разстоянието до трапезарията. Да може да държи лъжица. Да участва при обличането си. Да запази движението в ставите въпреки, че през повечето време да е в леглото. Тези действия може да изглеждат малки, но имат огромно значение за ежедневието и достойнството на човека.
Рехабилитацията при деменция трябва да бъде и достатъчно гъвкава. В един ден човекът може да бъде спокоен, активен и готов да участва, а на следващия да е объркан или уморен. Настояването на всяка цена може да предизвика тревожност и отказ. Понякога по-доброто решение е упражнението да бъде опростено, да се направи кратка разходка или активността да бъде отложена.
Именно затова двигателната активност работи най-добре като част от цялостната грижа. Безопасната среда, структурираният дневен режим, социалните занимания, психологическата подкрепа и движението се допълват взаимно.
Деменцията постепенно променя способностите на човека, но това не означава, че той трябва преждевременно да бъде лишен от активност. Подходящото движение и индивидуално съобразената рехабилитация могат да подпомогнат запазването на двигателните функции и ежедневната самостоятелност възможно най-дълго.
