Деменцията е състояние, свързано с когнитивни нарушения, което описва симптоми като загуба на памет, проблеми с мисленето и разбирането, промени в личността, бавен прогресивен спад в организирането на ежедневието и изпълняването на задачи. Засегнатите изпитват трудности в грижата за себе си и безопасността си. Деменцията не е нормална част от процеса на стареенето и винаги бива причинена от нещо. Това състояние се характеризира с прогресивно влошаване на умствените способности и оказва сериозно влияние върху ежедневието не само на засегнатите, но и на техните близки.

За първи основни прояви на деменцията могат да се считат:

• Внимание и концентрация – забавени реакции; сънливост; затруднение при фокусиране върху задача; лесно разсейване
• Памет – забравяне началото на изречение в неговия край; забравяне на дума в изречение; забравяне на скорошни събития, имена; повторение на един и същи въпрос или случка; забравяне на събития, случили се преди години; объркване относно биографични факти.
• Ориентация – объркване на деня, датата, месеца, ден от седмицата, трудно намиране на правилната стая, загубване в позната среда
• Език – загуба на смисъл на познати думи, неспособност за четене; проблеми с намирането на правилната дума, изкривяване на думите, грешки в изказа и речта; накъсване на речта.
• Преценка, вземане на решение, планиране, организиране – проблеми със структурирането на задачите и затруднения при изпълнение на логични и последователни задачи.
• Социални познания и липса на емпатия – съчувствие, способност за разбиране на другите, анормално социално поведение.
• Работа с предмети – затруднение при изпълнение на движение с част от тялото; затруднение при изпълнение на последователни движения.
• Издаването на странни звуци или шум отново и отново, подозрения, обвинения или параноя под формата на погрешно възприемане на идеи (т.е. други искат да ги получат или откраднат от тях, или съпруга/та им изневерява), халюцинации
• Обсебване по предмети, рутинни процедури или храна
• Гневно поведение поради грешно възприета идея
• Некооперативност при личните грижи и хигиена
• Събличане на обществени места: премахване на дрехите поради объркване, горещина или чувство за ограниченост
• Инконтиненция и ходене до тоалетна на неподходящи места: загуба на способност за контролиране на червата и пикочния мехур, както загуба на паметта как да се използва тоалетната или разпознаване къде е тя.

Първата стъпка при съмнение за деменция обикновено е посещението на общопрактикуващ лекар. Той може да проведе първоначални оценки и тестове, за да изключи други възможни причини за симптомите, като инфекции или витаминни дефицити, които могат да имитират деменция. Общопрактикуващият лекар може да направи препоръки за по-нататъшни изследвания или да насочи пациента към конкретен специалист. Невролозите са специалисти, които се занимават със заболявания на нервната система и са ключови в процеса на диагностициране на деменция. Те могат да проведат по-задълбочени неврологични изследвания, включително изследвания като магнитно-резонансна томография (МРТ) или компютърна томография (КТ), които могат да помогнат за идентифициране на структурни промени в мозъка, свързани с деменция.

Психиатрите играят важна роля в диагностицирането на деменция, особено когато състоянието е свързано с поведенчески и психологически симптоми. Те могат да оценят психическото здраве на пациента и да различат деменцията от други психиатрични състояния като депресия или психоза, както и да назначат точната терапия за това.

Гериатриците като специалисти в областта на стареенето, също могат да бъдат включени в процеса на диагностициране и управление на деменцията. Те имат специализиран опит в различните аспекти на здравето на възрастните хора, включително хронични заболявания, които често съпътстват деменцията.

Диагностицирането на деменция започва с подробен медицински преглед и оценка на симптомите. Лекарят ще събере информация за медицинската история на пациента, като разгледа не само симптомите, но и фамилната история на заболяванията.

Обикновено се извършват и различни тестове за оценка на когнитивните функции, включително:

• Психологически тестове за оценка на паметта, вниманието и способността за разсъждения.
• Неврологични изследвания като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или компютърна томография (КТ), целящи изключване на други възможни причини за симптомите.
• Лабораторни тестове за изключване на други състояния като инфекции или хормонални нарушения.

Макар че в момента няма лек за деменцията, съществуват терапии, които могат да помогнат забавянето на прогресията на заболяването и да подобрят качеството на живот на пациентите. Лечението обикновено включва:

• Медикаменти: за пациенти с болест на Алцхаймер и други форми на деменция се предписват лекарства, които могат да помогнат за облекчаване на симптомите.
• Психо-социални терапии: тези терапии могат да помогнат за справяне с поведението и емоционалните проблеми, свързани с деменцията. Често се включват когнитивни тренировки и подкрепа за семейството.
• Грижи за пациента: Специализирани грижи и социална подкрепа са от съществено значение за осигуряване на безопасността и благосъстоянието на пациентите с деменция.

Етапите на деменцията обикновено се разделят на три основни стадия – ранен (лека деменция), среден (умерена деменция) и късен (деменция)

• За леката деменция са характерни леките нарушения в паметта (забравяне на събития, трудности да се намерят думи), проблеми с концентрацията, разсеяност и затруднения при планирането на задачи. Пациентът може да функционира самостоятелно, но изпитва затруднения при по-сложни дейности (финанси, организация, нови ситуации).
• За среден етап (умерената деменция) са характерни значителните проблеми с паметта (забравяне на близки хора, повторни въпроси), дезориентацията във време и място, трудностите при ежедневни дейности – обличане, къпане, хранене. Типични са поведенческите промени като тревожност, раздразнителност, объркване, понякога агресия.
• Късен етап (тежка деменция) се характеризира със загуба на способност за общуване – използват се малко думи, често неразбираеми, влошена подвижност, затруднено преглъщане и хранене. Много често се наблюдават усложнения – инфекции, обездвижване, недохранване.

Докато няма сигурни методи за предотвратяване на деменция, съществуват стъпки, които могат да намалят риска от развитие на състоянието. Те включват:

• Редовна физическа активност: упражненията помагат за подобряване на кръвообращението и мозъчната функция.
• Здравословна диета: средиземноморската диета, която е богата на плодове, зеленчуци, риба и зехтин, може да бъде полезна за здравето на мозъка.
• Психическа стимулация: периодичното решение на пъзели, четенето на книги и участие в социални дейности могат да помогнат за поддържане на когнитивната функция.
• Избягване на стреса и депресията: психичното здраве играе важна роля в предотвратяването на когнитивни разстройства.

С напредването на деменцията се изправяме пред редица промени в поведението на засегнатите, част от които могат да бъдат:

• следване на друг човек от стая в стая, страхувайки се да ги изтърват от поглед
• скитане/бягство: напускане на техния дом пеша или в превозно средство без да осъзнават накъде са тръгнали
• невъздържани действия и език: загуба на социални задръжки, водеща до грубо или невъзпитано поведение, понякога сексуално неподходящи
• промени в следобедните часове: стават по-тревожни, възбудени или объркващи в късните часове следобед или вечер.
• искат да се приберат у дома: изразяване на желанието да се приберат у дома, понякога дори когато вече са у дома.
• непрекъснат плач за нещо от миналото или някаква истинска или погрешно възприета несправедливост
• нощно събуждане: неспособност да заспиват навреме и да стават навреме, често се събуждат посред нощ, за да се облекат и да отидат на работа.
• възбуда: тревожност, раздразнителност и нервност без видима причина

Всички хора, ангажирани с оказването на ежедневна грижа за хората с деменция ТРЯБВА да планират „дейности“, които помагат за запълване и структуриране на деня, както и да дават чувство за собствена стойност на човека с деменция. Обгрижващите лица трябва да имат нагласата, че човек с деменция има нужда от някой, който да планира и ръководи деня им, което да  дава на болния усещане и моменти на радост и щастие.

• Според световни проучвания препоръчителни са:
• Музикални дейности
• Арт дейности като занаяти, рисуване
• Арттерапия и трудотерапия
• Спортни дейности
• Дейности на открито
• Дейности по припомняне под формата на най-различни игри, които да развиват мозъчната дейност

Всички хора, ангажирани с оказването на ежедневна грижа за хората с деменция ТРЯБВА да планират „дейности“, които помагат за запълване и структуриране на деня, както и да дават чувство за собствена стойност на човека с деменция. Съчетанието на безопасна обстановка и медико-социален подход е от първостепенно значение. В съвременните домове за възрастни грижата за хора с деменция е приоритет. Персоналът преминава през специализирани обучения, които надхвърлят клиничния подход и включват психологически аспекти, поведенчески модели и комуникативни техники. Социалната среда и структурираното значително подобряват качеството на живота.